Направо към съдържанието

Род Стюарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Род Стюарт
Sir Roderick David Stewart
2014 г.
Роден
10 януари 1945 г. (79 г.)

НаградиЗала на славата на рокендрола (1994)
Музикална кариера
ПсевдонимRod Stewart
Стилрок, блус рок, ритъм и блус, поп музика, ню уейв
Инструментикитара, вокал, устна хармоника
Гластенор
Активностот 1961 г.
Лейбъл„Уорнър Брос Рекърдс“, „Атлантик Рекърдс“, „Кепитъл Рекърдс“, „Мъркюри Рекърдс“, „Уорнър Рекърдс“
Участник вFaces
Семейство
СъпругаПени Ланкастър (2007)

Уебсайтwww.rodstewart.com
Род Стюарт в Общомедия

Род Стюарт, CBE (на английски: Rod Stewart) е британски рок певец. Той е един от най-продаваните музикални творци на всички времена, като е продал над 100 милиона бройки по света.

В Обединеното кралство певецът има шест последователни албума номер едно, и сметката му от 62 хит сингъла включва 31, които достигат първата десетка, шест от които – първа позиция. Той има общо 16 сингъла в топ 10 на Съединените щати, като четири от тях достигат номер едно в Хот 100 на сп. „Билборд“. През 2007 г. получава титлата Командор на Ордена на Британската империя в двореца Бъкингам за заслуги в музиката.

Бил е женен за Брит Екланд, актриса и манекенка, и за Рейчъл Хънтър – модел. Има 8 деца от 5 жени. От третия си брак, с модела Пени Ланкастър, има 2 деца – синовете Алистър, роден на 22 декември 2005 г., и Айдън, роден на 16 февруари 2011 г.

Родерик Дейвид Стюърт е роден на 10 януари 1945 година в северното предградие на Лондон Хайгейт като най-малкото от петте деца на Робърт Джоузеф Стюарт (1904 – 1990) и Елси Ребека Гилбарт (1905 – 1996).[1] Баща му е шотландец и първоначално е майстор строител в Единбург, а майка му е англичанка от северен Лондон. Двамата се женят през 1928 година и им се раждат двама синове и две дъщери, докато живеят в Шотландия, след което се преместват в Хайгейт. Род Стюарт е роден в дома им осем години след предишното им дете, в последните месеци на Втората световна война.[1][2]

Семейството на Стюарт е средно заможно и той е глезен като най-малкото дете, като по-късно определя детството си като „фантастично щастливо“.[1][2] Учи в местното начално училище без изключителни успехи и дори се проваля на финалните изпити,[3] а след това посещава основно училище в Мъсуел Хил.[4] След като баща му се оттегля от строителния занаят, той купува магазин за вестници и семейството отива да живее в помещения над него.[1][2] По това време Род Стюарт се занимава активно с железопътен моделизъм.[5]

До края на 60-те години изпълнява ритъм енд блус и привлича вниманието на Лонг Джон Болдри, като известно време участва в неговата група. По-късно пее в групите „Стиймпакет“ и „Шотгън“, солист в групата на Джеф Бек (записва с него 2 албума – „Truth“, 1968 г. и „Beck Ola“, 1969 г.).

Фейсес и солова кариера

[редактиране | редактиране на кода]
Род Стюарт (вдясно) на концерт на „Фейсес“ с Рони Уд (вляво), 1975 г.

През 1970 г. основава с Рони Уд и трима бивши членове на „Смол Фейсес“ групата „Фейсес“. След 1971 г. отделни песни и албуми заемат челни места в класациите в Англия и САЩ, а концертите му имат огромен успех. Групата му се разпада през 1975 г., след което певецът прави солова кариера.

Световна известност

[редактиране | редактиране на кода]
Стюарт на концерт в Сарагоса, Испания, ноември 2006
  • „The Rod Stewart Album“ (1969),
  • „Gasoline Alley“ (1970),
  • „Every Picture Tells a Story“ (1971),
  • „Never a Dull Moment“ (1972),
  • „Sing it Again, Rod“ (1973),
  • „Smiler“ (1974),
  • „Atlantic Crossing“ (1975),
  • „A Night on the Town“ (1976),
  • „Foot Loose and Fancy Free“ (1977),
  • „Blondes Have More Fun“ (1978),
  • „Greatest Hits“ (1979),
  • „Foolish Behaviour“ (1980),
  • „Tonight I’m Yours“ (1981),
  • „Rod the Mod“ (1981),
  • „Maggie May“ (1981),
  • „Absolutely Live“ (1982),
  • „Body Wisher“ (1983),
  • „Camouflage“ (1984),
  • „Rod Stewart“ (1986),
  • „Still The Same... Great Rock Classics Of Our Time“ (2006),
  • „Soulbook“ (2009)
  • „Once in a Blue Moon: The Lost Album“ (2010),
  • „Fly Me to the Moon... The Great American Songbook Volume V“ (2010),
  • „Merry Christmas, Baby“ (2012),
  • „Time“ (2013),
  • „Another Country“ (2015),
  • „Blood Red Roses“ (2018),
  • „The Tears of Hercules“ (2021),
  • „Swing Fever“ with Jools Holland (2024).
  1. а б в г Nelson 1981, с. 53.
  2. а б в Ewbank 2005, с. 2 – 3.
  3. Ewbank 2005, с. 7.
  4. Rees 1996.
  5. Ewbank 2005, с. 9 – 10.
Цитирани източници